В литературата, където границите между реалността и фикцията често се размиват, "Distortion" от Кетрин Бромвич (Kathryn Bromwich) обещава да предложи не само завладяваща история, но и дълбоки размисли за самоидентификацията и възприятието. Романът, който ще бъде публикуван на 9 март 2027 г. от Two Dollar Radio, разказва за младата актриса Натали, която е готова да се откаже от актьорството, преди да получи шанса на живота си - главна роля в новия хорър филм на ексцентричния режисьор Робърт Ланфорд (Robert Langford).

В литературата, където границите между реалността и фикцията често се размиват, "Distortion" от Кетрин Бромвич (Kathryn Bromwich) обещава да предложи не само завладяваща история, но и дълбоки размисли за самоидентификацията и възприятието. Романът, който ще бъде публикуван на 9 март 2027 г. от Two Dollar Radio, разказва за младата актриса Натали, която е готова да се откаже от актьорството, преди да получи шанса на живота си - главна роля в новия хорър филм на ексцентричния режисьор Робърт Ланфорд (Robert Langford).

Сюжетът се развива в контекста на интензивни репетиции и странни методи, които създават дълбоки връзки между актьорите. Когато снимките започват в отдалечен шотландски замък, на фона на морето, Натали започва да се сблъсква с необясними явления, които предизвикват слухове за проклятие около филма. Въпросите за това дали Натали използва филма или самият филм я използва, поставят под съмнение цената на изкуството.

Кетрин Бромвич споделя, че в "Distortion" тя изследва несъответствията между начина, по който се виждаме, и начина, по който ни възприема светът. Тя подчертава, че киното е идеална среда за разглеждане на тези теми, тъй като то преобразува реалността в нещо по-голямо и странно. В тъмнината на киносалона зрителите временно забравят за външния свят и се потапят в играта на илюзията, която режисьорът създава.

Обложката на книгата, проектирана от Ерик Обенауф (Eric Obenauf), носи в себе си атмосферата на Хичкок и визуално отразява темата за дублирането и самоизмамата. Бромвич говори за своето детство и как огледалата са били източник на страх за нея, тъй като често е предпочитала да вярва в идеализирана версия на себе си. Романът е уникален, тъй като рядко се занимава с теми като красота, желание и инвалидност.

Според Обенауф, работата на Бромвич носи характерни черти, които напомнят на Шърли Джаксън. Той споделя, че вдъхновението за дизайна на обложката е било съвременно, но същевременно е предавало усещане за странност. Визуализацията на дублирането в историята е важен аспект, който трябва да бъде представен.

Тази книга не само ще развлича читателите, но и ще ги предизвика да се изправят пред собствените си предразсъдъци и да погледнат в огледалото с честност.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.